НОВИТЕ ПОЛИТИЦИ

Гъмжи от политици които не могат да вземат ефективни решения.

Същественият проблем на днешните политици е, че стремейки се да вдъхнат нов живот на старите структури и институции на националната държава и апелацията им към новото, е познатата стара тема в която доказват устойчивостта на тези структури, но истината е, че те несъмнено губят властта си над хората. Сега политиците разрушават комуникационните бариери и така подчиняват под свой контрол всеки аспект ограничаващ достъпа на хората до информация. Но кой ще успее в информационната ера? Днешните управляващи или хората с възможности, ще имат власт? Отговора и на двата въпроса е един – тези които имат най-качествена информация. При наличието на толкова лесно достъпна информация не е достатъчно човек да бъде само добре информиран. Нужна му е най-добрата информация, най-точните факти, последните новини, най-пълноценното познание. Днес повече от всякога живеем във високотехнологично общество. Информационните технологии ще променят не само степента, но и типа на политиката. Новите политици трябва да се научат да вършат правилните неща, а не като сегашните да вършат нещата правилно. Ще трябва да умеят да говорят едновременно с много повече хора, отколкото са смятали за възможно. Трябва между народа и политиците да се изгради ефективна обратна връзка. Основната задача на политика ще е да развива хората като индивиди. Това означава да се създадат условия, които подпомагат способността на всеки да взема решения и да създава промяна. Трябва да могат да изградят във всеки човек общо чувство за цел.
Трябва да се променят фундаменталните схващания за политиката. Трябва да се изкоренят старите парадигми и хората да се изправят срещу враждебната среда. Не трябва да съществуват днешните партийни структури и идеологии зад които се крият алчни за власт и неспособни хора. Но да има други критерии за определяне на тези, които ще управляват като диверсифицират риска. По този начин ще се промени ценностната система. Днес няма роби, но самите хора са превърнати в такива. До такава степен са обхванати от материалните неща, че ако се наложи да избират между заробващата ги действителност или да воюват за свободата си, ще изберат първата възможност. При мисълта, че дори и да спечелят борбата, ще се окажат без материалните придобивки, които притежават благодарение на своя непрестанен труд, ще са зaгубили всичко ценно в живота си като работа, къща, кола и т.н. и да се окажат върнати години назад във своето развитие - няма да могат да го понесат. Това мислене на хората се е оформило благодарение на ценностната система, която им е наложена през последните сто години. Имено тя ги е превърнала в послушници готови да правят каквото трябва само и само да отстояват ценностите си, превърнала ги е в роби на материалните изгоди и за тях са готови да пожертват или да ги разменят за част от свободата си. Свободата и равенството както сега помагат на избирателите да се лутат, тогава, когато това ще е постигнато този въпрос няма да стои на дневен ред. Политиците трябва да бъдат вкарани в граници в които, каквото и да кажат или направят да се знае от обществото. Така те ще са в институциите, в управлението на държавата и общините за да изпълняват решенията на хората и да им служат. Новият политик ще знае предварително условията на своята работа , като права и задължения и ще е подготвен за тях.
Новият политически лидер няма да е различен от новия лидер в бизнеса. В крайна сметка бизнесът често е предвестник на онова, което се случва в другите области на живота. Именно предприемачите от горе до долу съживяват и променят икономиката. Новите политически лидери трябва да правят нещата по-лесни. Собствениците и менъджерите на днешните фирми са успели да овладеят принципите на управлението щом са ги превърнали в печеливши. Затова трябва да се използва опита им в управление на обществото, но не трябва да се забравя, че те имат и хищнически характер и могат много лесно да пренасочат облагите, които трябва да получават хората към самите тях или да поискат да увеличат властта си като променят статуквото /баланса/. Затова трябва да се изгради нова система за контрол, която ще позволява на политиците да се отчитат на обществото, ако искат да заемат тази длъжност. Чрез контрола върху обществените сфери на управление на държавата, човек ще може да управлява богатството си. Под контрол трябва да се разбира организираната дейност, свързана с проверката и оценката за спазването на установеният обществен ред. Социалният контрол да се осъществява от специализирани органи, които ще извършват контролната дейност. Контролът може да бъде предварителен, по време на контролираната дейност или последващ. Той ще е резултатен, когато има сътрудничество от страна на микросредата, а когато тази схема не проработи и се стигне до конфликт, той да се решава по два начина, със сътрудничеството или без сътрудничеството на народа. Сега държавата иска да контролира компаниите, а собствениците на компаниите искат да контролират политиците, които управляват държавата. Този контрол сега е погрешно разбран, т.к. се осъществява чрез лични задължения и услуги един към друг, с даване на пари за спонсорство или за корупция. Това води до днешната ситуация в която се облагодетелствани малцина. За да управляват държавата политиците трябва да намират начини да създават или изграждат предимства на народа, а не само да елиминират недостатъците.
Политикът трябва да се ръководи от природният закон за равновесието, каквото постигне трябва да го уравновеси с равнозначно на него действие. Когато се възползва от положението си и наклони везните в една посока, след това трябва да ги върне в същата степен в обратна посока, за да не бъде неговата дързост наказана. Когато придобие нещо което не му принадлежи по право, той трябва да загуби нещо също толкова ценно. Трябва да има система за такъв баланс, че когато някой тръгне умишлено да вреди, тя да разполага с механизъм за да го спре. Защото политиците повече не трябва да служат за вземане на някакви решения, а да изпълняват решенията които народът е взел. Защото трябва да се създаде такъв механизъм с който малцинството да може да се защитава, като има право да преразглежда политическите решения, които биха му навредили. Най-голямото индивидуално щастие са целите, които могат да бъдат постигнати единствено в такава система, където всеки индивид има възможността да сваля и избира правителство. Бързината с която вече се получава информацията както от управляващи така и от управлявани, налага да се вземат не само бързи решения, но и правилни.


Съображенията които трябва да ръководят политика:

Политикът да се подлагат веднъж годишно на “преглед 360 градуса”. При него всеки получава компютъризирана, анонимно попълнена бланка от всички хора с които е взаимодействал. В нея получава оценка, основана на принципите за честност, лоялност, доверие. Оценката е поверителна, но ако политикът иска да бъде преизбран или кандидатства за по-висока длъжност, трябва да я покаже. Оценките се сравняват със останалите кандидати.
Да се издава ценз за заеманите избираеми длъжности и една година преди някой да се кандидатира да покаже, че може да се справя със задачите, и че може да поема отговорности. Както е в момента на трудовият пазар, ако един човек търси работа и отиде да кандидатства за дадена длъжност от него ще се изисква да отговаря на определени условия за конкретното работно място за да го получи. След това преминава през интервюта, тестове за да може да докаже способностите си. Защо това да не става и с тези които имат амбиция да ни управляват?
Политикът трябва да се научи да управлява риска, с който да пресмята какво губи или печели ако направи мисления си ход. Да има на разположение личен съветник или софтуер в който да бъдат вкарани различните модели на поведение на хората. Вече е изработен най-бързия компютър в света, който изпълнява повече операции в секунда, отколкото са звездите в нашата галактика. Чрез него могат да се направят най-точните изследвания, благодарение на сложни компютърни симулации и различни комбинации от променливи величини с които се определя общественото мнение. В него се въвеждат различни стойности от характера на населението, получени от социологическите проучвания в дадена държава. След това се прилагат различни политически модели /политическа криза, финансова криза/ и се вижда каква ще е реакцията на обществото.
Политикът трябва да е с характер и компетентност. Характера без компетентността е също толкова недостатъчен, колкото и компетентността без характера. Политикът трябва да е постоянно ангажиран с личното и професионалното си развитие. Непрекъснато да разширява компетентността си, да развива нови умения, да се обучава, и да може да се вслушва в другите. Трябва да знае, че не той управлява, а управляват принципите. Трябва да има кураж за да се приспособи към принципите в лицето на различните социални групи, като отхвърли ненужните парадигми и собствените си стари навици. Трябва да се работи върху принципите в дългосрочен план, за да се получи прекрасна реколта, защото целият растеж и прогрес се осъществява на малки стъпки.


Преценка на лидерството и управлението
Новият лидер означава управление, което е способно да определи множество цели, да ги претегли, да ги обвърже взаимно за да изнамери синергичната стратегия, която ще доведе до едновременното осъществяване на повече от една цел. Стратегията която да създаде оптимални условия не само за една, а за няколко променливи едновременно. Докато на върха има лидери с цялостна визия с която другите могат да свържат своите собствени визии ще се разполага с много и различни хора по всички етажи на държавата които ще изпълняват заедно и в хармония именно лидерската воля. При тези обстоятелства ще се разполага не само с един двигател в центъра, а със стотици и дори с хиляди малки двигатели в цялата държава. Това на свой ред означава, че системата ще бъде мощна. И както в глобалната икономика няма място за национална гордост, така и новият лидер няма да има нужда от нея.