Грешка ще е, ако използваме новите технологии, а не променим статуквото на управление.
Какво е управлението? Това е установеното тяло, което осигурява взаимовръзката между хората и управляващите. То е натоварено с изпълнението на законите и опазването на свободата. Управлението на една държава е действително здраво и трайно до тогава до като всички договорености се спазват в определената степен. Сега управляващите налагат почти насилствено спазването на договореностите само и само да запазят своето управление, но не си дават сметка, че всяка принуда води до презрение. Личният им интерес изисква народът да бъде слаб, да бедства, да живее в постоянен страх от някаква заплаха, за да не може никога да им се противопостави. Тези техни действия са изродили управлението, което е ускорило нуждата от промяна.
Каква е целта на управлението? Целта е само една, опазването и благоденствието на хората. Белегът, който показва дали това се изпълнява от управляващите е прирастът на населението. За да могат хората да определят дали едно управление е добро за тях, трябва само да си отговорят на двата въпроса: Какъв е прирастът на нашата страна за последните години, отрицателен или положителен? Какво е изменението му спрямо предишното управление?
Управлението за да има легитимност действа само чрез законите, а тъй като законите са акт на общата воля се налага да се действа само когато народът е събран на едно място. Народът да е събран на едно място! Що за налудничава идея – ще каже някой. Но ако се върнем към отминалите времена на първите нации ще видим, че повечето от старите управления са имали подобни съвети. За да стане още по-ясно ще разгледаме Римската република преди новата ера. В последното преброяване в империята е имало четири милиона граждани, без заселниците, чужденците, жените, децата и робите. Може да си представите какви затруднения са изпитвали при събирането на населението. На тези събрания които понякога са били по няколко пъти седмично са разисквали въпроси, решавали са съдебни дела и целият този народ е бил на обществения площад. Преди две хиляди години е било възможно, защото имащите право на глас са били малко, после това не само че не можеше да се представи, но и беше невъзможно народа да се събира непрекъснато за да решава обществените работи. Днес след толкова много години това също е възможно. Има ги технологиите, които могат да осъществят свързването на всеки човек със всяка точка от планетата директно, не само със звук, но и с картина, но това не би могло да се направи без да се промени формата на управление. Стигна се до там, че когато едно социологическо проучване покаже какъв процент от населението не е съгласно с дадено управление или закон, да е възможно това проучване да не е само проучване и не само социологическо, а да може да е директно гласуване на хората за промяна на закона или смяна на управлението. По този начин всички хора, ще имат възможност да управляват, като дават своето мнение за вземане на решения, които да бъдат изпълнявани от назначените управляващи. Политиците, ще служат само да изпълняват решенията на народа, а не да вземат решения като днешните, които са в негов ущърб и да си мислят, че вършат някаква полезна работа.
В добре ръководените общества всеки човек иска да присъства и да си каже мнението пред законодателното събрание, при лошо управляваните никой не иска дори и да си помисли да е там, защото не се интересува от онова което става и се върши. Всеки знае, че там няма да надделее общата воля, защото е станало така, че ежедневните грижи поглъщат всичко, особенно ако човек трябва да оцелява. В момента, в който някой каже за държавните работи, че не го интересуват и че живее в скапана държава, държавата трябва да се смята за обречена.
За да упражнят окончателен контрол над дневния ред хората трябва да имат възможност сами да решават кои въпроси да бъдат включени в дневния ред и по какъв начин да ги разискват. Всяко министерство може да е образувано от хора и организации, които имат интерес в съответната област и чрез гласуване да избират ръководният му състав, различните му подкомисии, както и да определят насоките му за развитие. Индивидите да имат възможност да дават предложения в Народното събрание за укази или закони, предложения на правителството за цялостната му политика. Гласуването да става елементарно чрез компютри или терминали. Все едно вкарваш кредитна карта в банкомат и натискаш няколко бутона или чрез дистанционното на телевизора. Така всеки човек ще дава собствения си глас чрез свой личен код. Народното събрание да може да дава постоянни предложения, от които хората да избират какво да подкрепят, да посочват каквото ги интересува или да отхвърлят нещата които са в тяхна вреда. Давайки гласа си всеки ще изказва своето мнение по този въпрос. Да има установен процент за приемане на законите, друг процент който ги връща за обсъждане и минимален процент при който при несъбиране предложенията да се отлагат заобсъждане и гласуване след време. Да има специален телевизионен канал, уеб сайт или вестник, който да показва какви предложения са направени, какво е гласувано и всичко свързано с управлението. Така манипулирането на общественото мнение ще стане по-трудно. Желанията на управляващите под формата на решения да не могат да минават за обща воля на народа, докато гражданите не са се произнесли. От това, че народът винаги иска своето добро, но не винаги го вижда, не следва, че народните решения всякога са правилни или погрешни. Но само по този начин индивида ще има власт да определя живота според желанията си.
От хората зависи да продължат живота на света, колкото се може повече, както и да му дадат най-доброто устройство, което може да има. Устройството и управлението са дело на човешките умения. Има устройства способни да се запазят за по-дълго или по-кратко време, но ако хората искат тяхното устройство да е трайно, не трябва да се стремят да го правят вечно.

Местно управление
Концентрираната /централизираната/ власт корумпира, дори там, където не корумпира тя е вътрешно неефективна. Властникът не знае как да се стреми към общото благо, така, както знаят тези които са по-близо до обикновените хора. Вече на всички им стана ясно,че в бъдеще местното управление ще играе по-голяма роля. Досега се прекъсваше този процес, понеже управляващите имат чувството, че няма да контролират нещата. За да се каже кое управление е по-добро и какво причинява, трябва да присъстват неща като принципа на неопределеността,основан на теорията на относителността. По същество децентрализираната система е без ясни граници и без център, няма глава и нищо не я управлява.Тя се определя като децентрализация, която трябва да предостави власт на местните общности, така, че да използва пазарът за възраждане на локалната икономика. Преминаването към местно управление е полезно защото дава възможност за много повече иновации и експериментиране.

Първият принцип: е новото поколение бизнес. Всяка икономическа дейност трябва да е базирана на пазара. Цели общности и култури, както и повечето религии отхвърлят основната предпоставка, че прогреса изисква създаване на богатство. Но с богатството идва и свободата: свобода от глад; свобода от природни стихии; свобода от бедността; свобода от робския труд;свобода от страха и зависимостта; свобода от зависимостта да се търси благоразположението на могъщи хора и институции; свобода на мисълта; свобода на движението; свобода на развитието на тялото, ума и духа - всички те са елементи, необходими като условие за стремеж към щастие.
Обществото трябва да улеснява създаването на богатство, първо за да премахне нещастието и второ за да дава възможност и да насърчава всеки индивид да бъде съзидателен и свободен. Пазарният принцип е начина за създаване на богатство.
Вторият принцип: е новото управление. Щастието на всеки човек е толкова важно, колкото щастието на всеки друг, независимо от богатство, титла, произход, интелигентност, характер, заслуги. Обществото трябва да се управлява за благото на всеки, индивидите да имат еднакво право на уважение. Хората трябва да контролират живота си сами без да се прекланят пред външна власт, освен пред едно-единствено условие – да се съобразяват с въздействието на поведението си върху другите хора.
Жизненият стандарт на народа винаги е зависел от управляващите, и ако хората искат да подобрят живота си първо трябва да променят управлението си. Политиците трябва да служат за изпълнение на решенията на народа, който ще разполага със система за контрол. Всеки, желаещ да стане политик и да заеме някаква избираема длъжност да притежава ценз.
Третият принцип: е на включването. Той гласи, че трябва да се намерят начини, съгласувани с другите принципи, така, че всички граждани да се чувстват включени в общественото устройство. Трябва да вярват, че са фундаментално равноправни членове на обществото, никой не трябва да се чувства изолиран от обществото на което е член, нито поради голямо богатство, нито поради голяма бедност.
Онова, което искат повечето хора е абсолютно повишаване на жизнения стандарт, така, че всеки да има възможност да стане богат. Възможно е на практика да не се постави горна граница за индивидуалното богатство, но не може да няма долна граница за получаване на доход.
Четвъртият принцип: на познанието. Най-добрият път към прогреса за всеки индивид, организация или общество е чрез придобиване на познания. Основна цел на добрата държава е да повишава нивото на умения на всички граждани и да гарантира, че всеки ще получи определено минимално ниво на полезни умения. Световният прогрес е основан на натрупването на научното познание, на технологиите за използването му, за придобиване на материални блага. Общество, което цени и умножава познанието и настоява то да е разпространено навсякъде ще напредне много по-бързо от общество, което придава по-малка стойност на знанието. Този принцип зависи най-много от разширяването на ума и духа от активния и освободен индивид с широки хоризонти и желание да се учи.