НОВАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИДЕОЛОГИЯ

Щастието трябва да е цел на всички човешки дейности

Смисълът на новата идеология е човек да се заинтересова, да възприеме и да използва технологията, за да може да контролира заобикалящата го среда. Защото неговата незаинтересованост, ще доведе до предоставянето й за управление на днешния политически елит, който ще я използва за да го принуди да му се подчинява. Трябва да се знае, че технологията е сила и ако попадне в лоши ръце може да превърне послушанието на хората в задължение. Но ако се опознае, тя ще помогне на индивидите да си възвърнат първоначалните права, които днес са загубили и да възстановят природната си свобода.
Това което изглежда днес като утопия може утре да е реалност. Да не се забравя, че днешното общество е било утопия за 19 век, а то е било утопия за хората от 18 век. За това спокойно може да се погледне на пред и да се каже, че прогресът е реализирането на утопията, която е неузрялата още истина. Осигуряването на просперитет за всички е трудно, но не и непостижимо.
Дали класите, на които хората са се деляли, са актуални и днес? Дали изобщо, ще има класи утре? Ще имали политически идеологии? А политически партии? За да отговорим на тези въпроси, ще разгледаме историческите събития за да направим аналогия с днешните процеси.
В исторически план индустриалното и аграрното общество преминават през промяната с различни темпове. Аграрната цивилизация за да изиграе своята роля се нуждае от близо 10 000 години. Сведенията за нейното начало датират от към 8000 г.пр.н.е. Господствала е безпрепятствено на земята някъде до 1650-1750 година. Индустриалната цивилизация изчерпва своята сила само за няколко века. Началото й е поставено от промишлената революция, която прави преходът от ръчно към машинно производство. Извършва се в края на 18 век и началото на 19 век с откриването на парната и предачната машина през 1765 година. Тя влиза в противоречие с аграрното общество по хиляди въпроси, свързани с ценностите, представите и морала. Индустриализацията донесе със себе си ново определение за справедливост, за власт, стандартизира разстоянията чрез матрична система, а на времето чрез нов календар. Разруши древните схващания за пространство и материя, причинност и следствие. Освети ноща, продължавайки часовете за работа. Донесе визуални образи каквито окото не беше виждало никога преди това. Обяви война на природата. Преобрази цялата сетивна картина. Въведе шест техники за управление: стандартизация, синхронизация, специализация, концентрация, максимизация, централизация. Значението на еволюцията и принципът на прогреса като идеи заеха централна роля. Водещите индустриални държави нуждаейки се от ресурсите на останалият свят, въвлякоха другите обществата в паричната система – без покритие. Необузданият империализъм беше нещо повече от икономическа, политическа или социална система. Той създаде и наложи един начин на мислене, който днес представлява едно от ключовите препятствия към създаването на новите правила. На тези правила, които навлизат и са започнали да променят както ежедневните навици на хората, така и техните мисловни процеси. Както промишлената революция постави началото на индустриалната епоха и беляза край на аграрната, така интернет и новите технологии поставят началото на глобалната епоха и бележат края на индустриалната. Животът се променя всеки ден.
Адам Смит в съчинението си "Изследване върху природата и причините на богатството на народите" /1776 год./ пръв дели обществото на три класи - наемни работници, капиталисти и поземлени собственици. Тогава хората са се деляли на три класи поради няколко критерия, но основният е - парите които печелят и собствеността която имат или с други думи от богатството което притежават. Днес нещата са се изменили и не стоят точно така, ако приложим същият критерий – според богатството което хората притежават, ще видим, че класите са други: бедни и богати, е има и още една плаваща средна, но тя е незначителна.
В миналото наемните работници са работели за пари които едва са им стигали за прехрана. Сега има толкова голяма разлика между настоящите работници и онези от 1848 година, когато е измислен комунистическият манифест, че днешните спокойно могат да минат от тогавашната буржоазия. Защо ли? Променили са се условията на живот, всеки има някакво образование, почти всеки има собствен дом, кола, телевизор и всякакви ел.уреди. Днешният наемен работник не само, че може да си купи акции както от собственото така и от друго предприятие и да стане собственик, но той може даже и да го управлява. Всички големи, а и малки фирми се управляват днес от менъджери (наемни работници), които печелят колкото собственикът на някое предприятие (капиталист), а в някои случаи и повече. Както и един поземлен собственик може да е богат колкото един собственик на фабрика или колкото един висш мениджър, но може и да е по-беден. За това според принципа за богатството преди два века , ако са се деляли на три класи, то днес същия принцип дели на други три класи, но в тях не влизат хора от различните класи от миналото.
Преди по-малко от половин век, по-голямата част от работещото население беше заето с физически труд, най-вече в промишлеността. Информационните технологии драстично повлияха на характера на промишленото производство и рязко намалиха търсенето на неквалифициран труд. Компютъризираното моделиране и изпълнение на поръчки, автоматизираните системи на складиране и разпространение, интегриране на производството с доставчиците и с клиентите напълно измести труда, който преди се извършваше ръчно. Днес по-малко от 20% от работната сила е в сферата на производството и делът й продължава да пада. Традиционната работническа класа изчезна, работническите общности съсредоточени например в добива на въглища и желязо, в производството на стомана и корабостроенето, промениха своя характер.
Друг пример с който се вижда, че вече не съществуват класовите разделения, е тяхната поява и техния край. От историческа гледна точка появата на класите на селяните, работниците, търговците възникват от условията на живот. Работникът е пропилявал живота си в служба на машината, която е била извън неговия контрол, но с течение на времето все повече е увеличавал контрола си върху нея. Днес стремежа към ефективност показва ,че машината прави работниците по-умни, по-малко отчуждени, по-независими или с други думи те вече не са работници. Ако една идеология е изградена на едно различие,а след време то е премахнато и несъществува, то идеологията става неефективна, както и структурата на самата система, която е изградена на различието. В момента се наблюдава точно този процес в който се премахват старите различия изградили политическата структура и се пораждат нови, които водят до създаването на нова структура. Упадъкът на класата като фактор в политиката освен това се изразява под формата на упадък на класовата общност и на следващото оттук демаскиране на сегментирания трудов пазар. Защото класовата позиция не е притежание преди всичко на индивиди в трудовия процес, а на структурни категории хора, всяка от които разполага с жизнени шансове, диктувани от правни и социални дискриминации, дълбоко вградени в националните традиции. Феномена класа не бива да се отъждествява със социалната структура на националната единица. Тези които използват съществуващата идеология не разбират ли, че е грешка да продължават да градят различията по този признак. Не може повече идеите за социална справедливост и свобода да са движещи, защото каквото може да получи днес собственика на предприятие или банка, като услуги или да почива в чужбина, да пътува с кораб или да лети със самолет, същото може да получи и служителя или работника. С получаването на възможността всеки да може да се развива, се премахна и неравенството между класи, етнически групи, пол, възраст. Стигаме да въпроса: До кога, ще са актуални проблемите на 19 век, след като живеем в 21 век? Не е ли време да насочим погледа си в друга посока и друго време?
Ляво и дясно ориентирани учени различаващи се по приоритет, но не и по теоретичната си стратегия, показват, че пазарите изискват разделение на труда, че специализацията стимулира предлагането на знание, че държавата гарантира свобода на договаряне на гражданите. Но се наблюдава, че всичко това което се твърди не може да бъде сведено до някаква реалност. Левите и десните говорят за демокрацията като най-успешния режим. Те са обединени в една роля - да пазят определеното от тях политическо и гражданско статукво. Историята показва, че демокрация е имало и преди 2500 години в Атина -древна Гърция и е съществувала близо 180 години. Естествено тя се е различавала от днешната демокрация, най-малко заради факта ,че тогава е имало робство, жените както и младежите до определена възраст са нямали право на глас и най-вече останалите граждани за да са имали право да заемат избираема длъжност е трябвало да имат определено имотно състояние. Но това не е толкова интересно, по интересното е, че днес след две хилядолетия и половина, под демокрация се разбират съвсем различни неща. Сега съществуват около осемнадесет теории за демокрацията. Задаваме си въпроса: Не е ли дошло времето за нов вид управление, което да е по-ефективно от сегашното? Отговорът е положителен, независимо дали ще е нов вид демокрация или ще се казва по друг начин. То е породено от нуждата за преосмисляне на остарелите и заменянето им с нови политически идеи. Които трябва да обслужват възгледите и отношението на хората към действителността. Идеология която дава точна оценка за настоящите въпроси и проблеми.
Новият вид политическо управление трябва да се прави с нов тип на организация и с нови политически правила. Естествено няма да се промени сегашното политическо статукво изведнъж, но до 15-20 години това ще стане. Ще останат само тези постижения на организацията и институциите които са доказали своята ефективност. Процесът на възникване на новият политически ред все още изостава и има бавен ход на разгръщане в следствие на централното значение на националната държава. В която върховното постижение е гарантирането на съюза между държавата и обществото, а групата която печели най-много от него е политическата класа или тъй нареченият политически елит, който приема и работи с мерки и решения от миналото, но специфичен знак, че средствата им са остарели, е апелът им за едновременно връщане към общността и старите ценности.
Класовата система, която беше в основата на гласуването и на политическата привързаност, драматично се премахна в следствие на невероятното премахване на сините якички в работническата класа. Едно значително малцинство вече не гласува и всъщност е извън политическият процес. Партията която е нараснала най-много през последните няколко години, е тази, която изобщо не е част от политиката: “партията на негласуващите”. Това показва, че са настъпили ценностни промени, отчасти поради смяна на поколенията, отчасти в отговор на технологичното въздействие. Променящото се разпределение на ценностите не съответства нито на класовите разграничения, нито на дихотомията дясно/ляво. Бизнесмените и колкото да са обхванати от десните идеи, не могат да си позволят да стоят на едно място и да не се развиват само и само за да са солидарни със своята политическа идеология, да са консервативни, защото това поведение и отричане на прогреса, ще им струва не само загуба на средства, но и загуба на самият бизнес. Както и бизнесмени изповядващи леви възгледи виждащи възможностите на глобализацията за умножаване на клиентите достигайки на петте континента, увеличавайки печалбите си, разрастване на фирмите до транснационални и да продължават да се инатят, че държавата трябва да се намесва за да регулира бизнеса, звучат като неадекватни на ситуацията. Когато националните икономики се смесват в една глобална икономика, когато по сателитите се получава новини от целия свят, не трябва хората да се връщат към едно отминало време, правещо опит да се вдъхне живот на един вече обезсилен начин на мислене.
Днес сме свидетели на процес на ново световно разслоение, в хода на което се установява нова социална йерархия в световен мащаб. Новите модели на неравенство са даденост, както показват някои задълбочени изследвания, неравенството в доходите по-скоро се увеличава отколкото да намаля в последните 30 години. Пропастта между най-високо и най-ниско платените работници е по-голяма, откогато и да е била през последните 50 години. Наблюдаваме как инфлацията и безработицата продължават да се задълбочават в противоречие на всички икономически и политически теории, как политическите партии губят предаността на своите членове, как милиони хора искат не просто работни места, а работа, която е творческа, психически удовлетворяваща и обществено отговорна и как всичко това остава и продължава за да тежи на следващите поколения. До кога? Няма ли кой да забележи неефективността на обгръщащата ни система? Никой ли не иска да направи крачка и да я промени? Има всички основания да се смята, че неравенствата по отношение на богатството и жизнените шансове между индивидите и групите да продължава да се задълбочава, ако не се направят промени в сега действащата система за разпределение на благата. Благодарение на технологичните иновации е възможно в определен момент тенденцията към все по-голямо неравенство да смени посоката си. Трябва да има нова система за разпределение на ресурсите, която да обслужва по-добре социалните нужди на хората. Равномерното разпределението на доходите е равенството от което се нуждаят. Единствено система, която облагодетелства възможно най-голяма част от населението, може да породи дълго желаният морал.
Балансът в настоящата система е да има бедни и богати. За да се премахне това трябва да се положат основите на общество което ще изгради хората да се делят на такива, които могат, и такива които не могат да управляват. Да няма класи, а хората да се сегментира по допълнително променливи, като образование, професия, стил на живот. Думата класа да се замени от хора с индивидуални потребности и нужди на различно ниво.
Бъдещето принадлежи на високо образованите работници, които ще бъдат и собственици с високи заплати за познанията си. Това налага образованието за придобиване на умения да протича през целия живот. Хората трябва да се научат да си задават постоянно нови въпроси за да получават нови отговори. Така ще се достигне по-бързо до нови човешки познания и хората с високи доходи ще бъдат по-различни от предишните поколения, защото повечето ще спадат към горната класа. Те ще са хора с големи постижения, с технически познания, а не само такива, които са наследили богатството си. Те ще пътуват повече и ще са по-добре информирани, ще бъдат космополити и ще знаят какво означава добър живот. Работата ще е важна за тях защото ще прилагат специални умения, но тя няма да е самоцел. Те ще работят, за да живеят, а няма да живеят, за да работят. Ще искат повече време извън работата си, посветено на развлечения и други занимания. Много неща днес разсейват вниманието на човек, дори той да има доброто желание да седне за да види същността на проблема , все ще се намери нещо да му отвлече вниманието. Трябва да върши толкова много неща в ежедневието си, че забравя за проблемите и за техните решения.
В геологията континенталните плочи се движат, защото плават върху разтопената магма в земното ядро. В икономиката плочите се задвижват от силните течения на технологията и идеологията. Именно тези течения разклащат основите днес. В такива периоди средата внезапно се променя. Не знаем къде ще ни отведе всичко това. Създали сме нещо което геолозите наричат период на прекъснато равновесие. В него доминиращия вид умира и бива заместен от друг. Може да дадем пример с динозаврите и бозайниците. Знаем какво става в период на прекъснато равновесие, но никой не би могъл да предскаже, че бозайниците ще излязат победители. Оцеляват не по-силните, а тези които са свикнали да се приспособяват. Силните нямат, или по-точно са изгубили своята способност да се адаптират към промените. Това може да се случи днес и със хората. Трябва да се направи така, че човешката мисъл да успее да догони събитията. Сигмоидната или S-образната крива описва начина по който протичат нещата в живота. Те започват със спад, после поради щастливо стечение на обстоятелствата или добро управление растат и се движат нагоре по кривата, но в крайна сметка западат. Всичко си отива. Това е вярно за империите, за корпорациите, за жизнения цикъл на продуктите, за взаимоотношенията и дори за самия живот. Нищо не е вечно.През следващите пет години ще станем свидетели на повече технологични промени, отколкото сме наблюдавали през последните тридесет години. Скоростта на промяна във всички технологични области ще продължи да се увеличава. Днес технологията представлява нашата цивилизация. Тя непрекъснато ни оформя точно така, както ние оформяме нея. Процесът е двупосочен. Глобалната мрежа е вратата към нова и нечувана свобода, а технологията е основа на предстоящото равенство. Тя пряко атакува много от нещата в които човек е учен да вярва, като важността на точността, синхронизацията, нуждата от конформизъм, стандартизацията, тясната професионализация, ефективността на централизацията.
Преди изобретяването на печатарската преса в началото на 15 век хората са вярвали, че институции като монархията и църквата знаят всичко най-добре. В крайна сметка те са били единствените източници на познание и мъдрост с които човечеството е разполагало. След появата на печатарската преса хората получават възможност да четат книги в своя дом и да изграждат свое собствено мнение за живота, нравствеността и социалният ред. Изведнъж осъзнават, че кралете и духовниците са обикновени хора, дори не по-добри от тях. Същото се случва и сега. Тогава е повлияла печатарската преса, много преди това по същият начин е повлияла азбуката и писмеността, днес има телевизия, компютри, интернет. Разполага се с информация за всичко и всеки може да знае почти толкова, колкото министър-председателя или президента, а вероятно има и повече свободно време от него, за да го осмисли. Трябва да се отхвърли до голяма степен зависимостта от традиционните ценностни критерии, за да се види, че те в действителност са само инструменти за манипулация.
Възгледът, който вкючва междинното пространство между дясно и ляво, което не е нито дясно, нито ляво, а е по средата, може да бъде наименуван като третият път. Той търси пространството между две противопоставни и вмъквайки се между тях , не ги отстранява, а ги раздаличава. Смята ,че за държавата е необходимо тя да се реконструира – да се отиде отвъд твърденията на десницата която казва “държавата е врагът” и онези твърдения на левицата която казва “държавата е верният отговор”. Третият път пречи на алтернативата или дясно, или ляво и е склонен на трето решение – стреми се да отиде отвъд двете мнения. Това е политика, която се прилага идеално не като форма на компромис между две крайности, а като едновременното преодоляване и на двете, едновременното им приемане и премахване; отхвърляне и разделяне. Движението през е начина с който се решава изчерпването, преодоляването и отхвърлянето на двучлена. Може да бъде наречено напречно движение, в смисъл че пресича вражеските полета. Пред него стои предизвикателството дали, като се създават високо технологични продукти или тъй наречените продукти на бъдещето, които променят битието и съзнанието на хората, да може да се промени и политическата система, която е станала нефункционална и неудовлетворява потребностите на днешните хора.
Промяната може да започне с възможността, която съществува като нов начин за гласуване, което може да доведе до промяна в управлението, което може би ще доведе и до промяна на институциите. Днешните институции на държавата и колкото разумни да са били, в сравнение с предшестващия ги монархичен строй, съвсем не се оказват абсолютно разумни днес. Ако не сега то до 30 години ще се наложи и тяхната промяна. Новите институции трябва да са в крак с потребностите, които имат хората. Тяхната промяна ще се наложи от технологията, която ще даде на всеки индивид по-големи възможности. Днешната политическа система не може да изпълнява ефективно настоящите си задължения, които обществото изисква от нея. Промяната и измененията които са настъпили могат да се обяснят с математическата формула при която, ако се приеме, че крайният резултат от няколко величини е равен на жизненият стандарт на хората, а в последствие при промяна се измени дори и само една величина, това ще доведе до промяна и на крайния резултат. Но ако промяната както в момента е цялостна то и резултатът ще е съвсем нов. Това няма да стане докато хората продължават да вярват и да избират политици които им обещават, че ще се борят с безработицата, недоимъка и че ще им осигурят икономически просперитет. Явно не си дават сметка, че когато един политик каже: “Изберете ме и аз ще осъществя правилната за вас програма.”, че зад това обещание се крие намерението: “Изберете ме, защото искам да съм край лостовете на властта, това е важно за мен.” Нали точно за това бяха създадени политическите идеологии да покажат начина който ще осигури неограничена власт на политиците, а не начина по който ще се задоволят потребностите на хората. Каква е причината, че нито една от нуждите на хората да не бъде изпълнена ли? Причината не е в това, че хората искат много, нито в това, че е трудно да се разбере какво точно искат. Причината е в нужната промяна, която ще премоделира системата, която ще промени структурата на политическата власт. Тази която показва растящата непригодност от старите правила, несигурността на политиците и пълното им неведение по отношение на новите правила.
Под влияние на научно-техническата революция и произтичащите от нея изменения в технологиите и процеса на труда настъпват важни промени в социалната и професионалната структура на обществото. Съществено се е изменило и социалното положение, ролята и функциите на слоевете, препитаващи се от физически труд и на тези в обслужващите сфери. Силно нараства значението на професиите свързани с науката и управлението. Идеологията която защитават днешните партии е начин за политическо мислене, което противоречи на научният подход. Новата политическа идеология не трябва да е изградена на празни приказки, а на конкретни предложения и начините за тяхното постигане. Социалната стратификация, йерархичното разпределение на хора съобразно характеристики като власт, пари и статус, в днешно време се опосредява не от класата, а от групи, които управляват ресурси, които сами са ранжирани съобразно възможностите си да контролират пространството и времето.
Границите между нациите почти навсякъде са фиксирани и общоприети с международен консенсус, но в една информационна епоха територията вече няма такова значение за националните държави, каквото е имало в миналото. Знанието и конкурентоспособността имат по-голямо значение от природните ресурси, а суверенитетът става по-неясен или многоаспектен. Съзнанието се определя от знанието и познанието, това какво иска индивида и какви са неговите желания ще определят как да живее (битието си).


Управление на риска
Като понятие политическият риск най-общо изразява вероятността едно неблагоприятно събитие да се случи в по-голяма степен или форма от неговото очаквано развитие. Така например всичко което не могат да предвидят и да преодолеят управляващите се примиряват. Тяхното нежелание за поемане на риск оставя лошото да се случи, което води по един или друг начин до нещастието на народа. За това трябва рискът да се управлява, това е начина за успешно управление. Налага се да се определят правила, които да позволят точното изчисляване на премията от риска, която хората трябва да получат в зависимост от това дали управлението е ефективно или не е за тях. Въвеждането на рисковата премия ще подпомогне на статута за равновесие в политическото пространство между политическият елит и гласоподавателите за постигане на политически паритет. Премията от риска да служи като компенсация на индивидите, ако управляващите не са оправдали обещанията си.
Почти всяко действие е съпроводено от рискове. Разнообразието им предопределя и различни методи за тяхното неутрализиране. Те могат да се синтезират най-общо така:
- Предотвратяване на риска. - Това е един вид заобикаляне или разминаване с риска, изключват се от дейността на управлението тези мероприятия или подходи, в които може той да се съдържа. Поради това предотвратяването се препоръчва само тогава, когато рискът е по-голям от очакванията за добри резултати.
- Компенсиране на риска.- Представлява изграждане на обратна позиция, чрез сключване на международни спогодби, така че ако произлязат загуби от една страна да бъдат компенсирани от друга.
- Прехвърляне на риска. – Това е създаване на ситуация, при която рискът се поема от другата страна.
- Разпределение на риска. /диверсификация/. - Представлява разделянето на риска на части, за да се ограничат евентуалните щети само върху едната част. Диверсифицирането може да се осъществи по видове, по пространство, по време, по участващи лица.
Необходимо е да се въведе подходяща мярка за изчисляване на диверсифицираният риск в портфейла на управлението, за да може да се определи как премахването на риска в една част, ще повлияе за изменението на общото управление. Под политически портфейл да се разбира множество от вероятни събития, които ще повлияят в една или друга посока на ефективното управление. Да се създаде теория на портфейла, която да се занимава с ефективното разпределение на желаните и нежеланите събития от икономическия и социалния живот на хората за формиране на ефикасно управление. Под управление на риска не трябва да се разбира само икономическия риск или гарантирането на сигурност, но и други рискове идващи от науката и техниката. За всяка стъпка водеща към рисковани решения, са необходими съвещателни процедури. Те по правило трябва да включват експерти, правителството, както и неспециалисти. Целта им е при определяне характера на риска да се разяснят практическите възможности за избор.
Мениджърите на големите компании са тези които показват, че се управлява успешно, чрез различните начини за управление на риска и чрез неговата диверсификация. Както се казва “политиката на компанията” е успяла защото постоянно им се налага да предвиждат коя сделка е рискова и коя не е. Те вземат това решение на база на анализ, даващ отговор на въпросите какво ще стане ако направят това или онова, придружен с много изчисления за да се достигне до отговора ще спечелят или ще загубят за периода от 1 до 5 години. За да кажат най-накрая дали ще действат или ще се захванат с нещо друго, по-сигурно. Тези компании не правят нищо друго освен да управляват риска в стремежа си за печалба.

Сегашното развити на заобикалящия ни свят зависи от петте елемента:
1. Глобализацията.
2. Индивидуализма.
3. Технологичната революция.
4. Политическото представителство.
5. Екологичните проблеми.

Как те ще бъдат развити от човека и как ще си взаимодействат по между си зависи дали ще просперира човечеството в благоприятната насока. Елементите разкриват нови тайнства с които човек ще може да промени цялостната си представа за логиката, причинността, времето и пространството. Старите формули, догми и идеологии, вече не са съвместими с фактите. Обичайното делене на класи, раси, полове и партии създава сега само социални напрежения, опасни конфликти, които са спъвали и продължават да спъват развитието на цивилизацията.